За идиотите сред нас

Нови разкрития, нови съмнение за скрити неща. Както винаги се оказва, че всяка официална информация е податлива на манипулация и е повече от недостоверна. Засегнати я опровергават, остават съмнения за много скрити агенти.
Явно не ни е било писано с такива политици да разберем истината за ченгетата. Минаха почти 19 години от смяната на режима, а въпросът с досиетата е дотакава степен размит, че вече никой не се интересува. Манипулаторите си постигнаха целите, хората забравиха или простиха, доносниците са с чисто лице.
Друго щеше да бъде ако през 1990 г. знаехме за Сокола. И за другите. Но - не ни било писано.
Ето пак един от многото списъци на хора, съсипвали човешки съдби: Доносници

Още по темата, от която излиза, че всеки пети е доносник от: Нетинфо

В последно време всички виждаме последиците ог глобалното затопляне. Излизат книги, организират се кампании за разделно събиране на отпадъците, политици се правят на загрижени. От нас - потребителите, се иска да си мислим, че правим нещо полезно, когато изхвърляме хартиените си отпадъци в съответния контейнер.

Да, ама не.

Едва ли това е решението. Никога няма да постигнем успехи в борбата за опазване на околната среда, докато законите не станат по-сурови с производителите

И докато ние, потребителите не започнем д бъдем по-отговорни. Не за това, какво и къде изхвърляме, а какво купуваме.

Защо като потребители купуваме пластмасовите бутилки на Кока-Кола и разните други безалкохолни? Какво им имаше на стъклените бутилки? Защо производителите не поемат изцяло преработката на тези отпадъци?
Защо ли трябва да си купуваме бира в стъклени - за еднократна употреба - бутилки от по 0.330 L? Има ги много такива - и на Леденика, и на Tuborg…

Защо се оставяме пак да ни объркат логиката - не е задължение на потребителя да рециклира, а на производителя! Винаги, ама винаги загриженото правителството може да въведе екологична такса от 50 стотинки за пластмасова бутилка и от левче за алумиево “кенче”. И да накара производителя да мисли за алтернативи.

иАко искате да помогнете, избягвайте да купувате стоки в еднократна опаковка. Просто е
Ще се зарадвам, ако съм помогнал на някого да се замисли по въпроса.

Докато имаме природа, която да пазим.

Отново за Могилино…

Чувал съм от умни хора, че най-опасното нещо на този свят е глупакът. А единственото по-опасно нещо бил амбициозният глупак. Ето един случай, който доказва правотата на това твърдение.

По-просто за по-простите - ще пиша за Емилия Масларова. И затова как в главата на тази лелка в предпенсионна възраст се въртят следните мисли, които тя даже споделя в интервю.

““Как изведнъж медиите в Европа се сетиха за домовете в България, когато потекоха европейски пари към страната”, попита Масларова”

Да ме прощавате, ама това и на една овца трябва да й е ясно. Ама явно е сложно за български министър…иска ми се да помогна на наддалата лично тегло лелка да разбере смисъла на тези думи. Хората са казали - “Който плаща, той поръчва музиката”. ЕС плаща, и се интересува къде са отишли парите. Разбираемо дори за министърка, поне според мен?

Лелята продължава да се вайка: “По думите й след излъчването на филма по Би Би Си за дома в Могилино цяла една система се чувства омаскарена, низвергната, дамгосана”
Чудя се дали цялата система не се чуства омаскарена от хората, които я ръководят?

Ръсенето на акъл обаче не спира. По стар комунистически обичай, когато си се насрал, обвиняваш другите. Ето още от интервюто:
“Според нея създателите на филма и представителите на Българския хелзинкски комитет са получили хонорар за заснемането му над 700 хил. лева”
Какво се учудва леля? Или е ядосана, че не е взела процент, след като тя и нейната партия са организаторите на мизерията в Могилино? Или има някакво обвинение в корупция? Не е ли разбрала, че по цял свят хората взимат пари засвършена работа? Ама как да го знае като тя явно нищо не е свършила?

Хора страшно е, когато начело на министерство стои човек, повече загрижен за външния си вид и наднорменото си тегло, отколкото за работата си.
Мисля си,че родената през 1949 г. наша министърка може да си извади главата от пясъка и да погледне детските домове. Както и да сравни положението в детските домове под нейно ръководство с тези под управлението на Министерството на здравеопазването. И да си отиде сама.

Прочее за роден и израсъл в Якоруда политик тя има правилен мироглед. Не я винете излишно, тя толкова си може. А ако има кой да я пенсионира ще е чудесно.

Още за Могилино

Вчера за пореден път юнаците от Кока Кола ме подсетиха за Тато и тогавашните порядки. Опитах се да си поръчам само кока кола за едно скромно кафене, в което работя.
Беше ми отказано вежливо. Не можело. Освен Кока Кола, трябвало да се поръчва задължително и Фанта, и Спрайт. Удивително!
Преди две-три година същите хитреци задължаваха повечето заведения към всеки 5 стека/каси кола да взимат и един стек минерална вода…
Та покрай тази дивотия се сетих за Тато…колко хубаво беше тогава…трябва ти телефонен указател - връщаш 30 кг. хартия. Искаш дърва - даряваш кръв. Та хубавците от Кока Кола имат накъде да разширяват политиката и маркетинговите си идеи.
Баща им.

Стряскащо количество работа отхвърли парламентът вчера. В началото депутатите най-сетне си избраха комисия за проверка на случая “Куйович”, но отхвърлиха възможността такъв орган да разгледа сделката за автомагистрала “Тракия”. На първо четене мина Законът за пътищата, който предизвика бурен дебат и даде повод на опозицията отново да припомни концесията на аутобана. Заради нея трябва да се въведе двойно таксуване - и с винетки, и с тол такси. През почивката депутатите се запознаха с преподаватели и студенти от Варненския свободен университет, които им представиха “Христоматия по парламентарна реторика”.
След това се заеха с промените в НК. Те предвиждат да отпадне наказателната отговорност за онези, които са купували или продавали гласа си, ако си признаят прегрешението пред съответните органи. Беше представен и Законът за избор на евродепутати, който дава възможност на представителите ни в ЕП да получават информация и съдействие от всички институции. Но ги задължава да подават декларации за имотното си състояние. На второ четене обаче отпадна приетият на първо четене текст за облагите. Така най-сетне щеше да се изравни статутът на родния и евродепутата от България. А екстрите си заслужават - мерцедеси, безплатно лечение и почивка, самолетни билети и ВИП на летището. Народните представители обсъдиха и Закон за държавния служител, както и за туризма. Успяха да вмъкнат и удължаване на срока на регистрация на аптеките до края на годината.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2880&sectionid=2&id=0000266

“Труд” 8 февруари 2008 , 1 стр.
Позиция
Има ли по-лични от личните данни

Все ни призовават да си пазим личните данни. Няма майтап - и и нас се навъдиха хакерчета, които източват кредитни карти за секунди. Има и други хитреци, които могат да ни купят и продадат с цялото движимо и недвижимо имущество, без да разберем.

Как обаче да си пазим личните данни? Хиляди столичани регистрираха децата си за детска градина в Интернет, а се оказа, че уебстраницата не е защитена и всеки компютърно грамотен тийнейджър може да си направи частен ЕСГРАОН. Който не иска да си дава данните, да си гледа детето вкъщи.

Ей го и Симеон! И той е загрижен за личните си данни. Ама не е съвсем безпомощен. Цяла армия чиновници, водена от Нихат Кабил, брани преписката за реституцията на царските гори. И нея дава на медиите, нищо че има съдебно решение за това - била лични данни. Явно нашите данни са си лични, ама царските са по-лични.

Ето защо досега не се е чуло някой да е прецакал Симеон. А българският народ е винаги прецакан.

Хората на Георги Първанов търсят талисман за президента. След инцидента със самолета на държавния глава над Азорските острови екипът му запретна ръкави, за да му предложи и открие късметлийски предмет. Някои дами и господа от най-близкото му обкръжение се чудят дали да поръчат дискретно пришиване
към костюмите на червен конец, специално донесен от Божи гроб. Премиерът Сергей Станишев се движи с подобен талисман от пролетта на миналата година. Негови приятели му донесоха осветената връв от святото място в Йерусалим. Министър-председателят шашна голяма част от по-наблюдателните граждани.

Търсят талисман за Първанов

Кога ритнаха короната на царя, кога се изГЕРБиха! Тия, дето довчера ставаха и лягаха с “Ваше Величество” на уста, днес вече свойски си хортуват с Бойко. Изглежда бившите царисти от “Българска нова демокрация” (БНД) в последните дни са предприели активна операция по собственото си спасяване. Знаменосец им е Лидия Шулева, пръв учител - Пламен Панайотов. И двамата с опит в управленските дела и царските потайности. Той до неотдавна заемаше оказалата се проветрива длъжност вицецар, а тя бе ключов министър в кабинета “Сакскобургготски”, паднала жертва на нововремския кадрил.

Пустите царисти се изГЕРБиха

Гласуваха закон за насърчаване на заетостта, който предвижда допълнителни помощи от държавата за безработните, проявяващи инициативност. Поспориха за станалата прословута, още преди да е гласувана, комисия “Куйович”. Опозицията съзря чадър над организираната престъпност, мнозинството (ДПС продължи да мълчи) рече, че не било чадър, а дъждобран срещу поплювките й. Самият орган ще се гласува идния четвъртък.

В почивката всички, барабар с премиера, се полюбуваха на хорцата на самодейните баби от карловско читалище послучай Трифон Зарезан. Присъствието на обикновените жени с пъстри носии вкара свеж въздух в спареното депутатско пространство и за кратко приземи “върхушката”.

Почти цялото време за парламентарен контрол бе посветено на дуета Станишев-Атанасов. Генералът от ДСБ зададе цели три въпроса на премиера все за шефа на ДАНС и “Куйович”. Накрая на Станишев му писна и предложи да го запознае лично с Петко Сертов, за да си другаруват. На няколко въпроса сколаса да отговори и външният министър Ивайло Калфин.
През това време в кулоарите течеше прожекция на 1278 епизод от сериала “Междуцарски войни”. Двата лагера поведоха люта пропагандна битка за двете титли - на “добрите” и “лошите”.

Какво свършиха депутатите вчера?

Вчера беше годишнина от зверското избиване на 2730 души от “Народния съд” .
От 1945 година досега е минало доста време, растат поколения, които нито са чували за Тато, нито за диващините по време на социалистическия режим у нас.
Растат млади хора, такива като мен и повечето от Вас - ощетени от годините на прехода, загубили прекрасни дни и години в лутане и борба за финансово оцеляване.
1989 беше толкова отдавна…и толкова отдавна ни лъжат и манипулират марионетки. Искам да насоча темата към смотаняците от ДС - Държавна сигурност, но все нещо ми се изплъзва.
Сещам се за досието на леля ми - глухоняма, следствие на тежко заболяване в детството.
Обвинена от кретените за “активна пропагандаторка на монархо-фашисткия режим”.
Сещам се за десетки хора, попаднали под парафа “неблагонадеждни”, за хиляди съдби и нереализирани животи.
Тогава е имало хора, които са растяли и тлъстеели прехранвайки се с доноси. Защо ги забравихме?
Какво се случи с доносниците, какво се случи с тези, които дълги години манипулираха продажните политици посредством шантажи?
Някъде дълбоко в душата си очаквах възмездие. Не заради мен, а заради родителите ми, и заради тези, които не можаха да изживеят живота си пълноценно.
Напразно. Агенти и доносници, цялата сган е била дълги години настанена на удобни постове.
Лъгаха ни с псевдо досиета, със слухове. Размиваха истината, прикриваха се, правеха сделки - ние няма да кажем за Доган, ама вие си трайте за Първанов.
Сите са маскари, беше се провикнал преди време един полуистински герой. Бил е прав. В негово име ще Ви припомня имената на част от хората, съсипвали човешки съдби за закуска. Част от извергите и до днес ни ръководят, управляват, и подхилквайки се ни водят към към светлите бъднини. Да, но светли за тях, в техния свят на лъжи, измами, манипулации и корупция.
Ето ги героите, обърнете внимание само на факта, че някои говеда се наричат за удобство “лица”.
(more…)